Съгласно чл. 192, т.2  от
Закона за защита на потребителите ( ЗЗП) проверяващите могат да изискват
необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. Длъжностните лица от Комисията за защита на
потребителите имат право и на достъп до всички документи, свързани пряко или
косвено с нарушение на ЗЗП, независимо от формата на документа (чл.192а от
ЗЗП).

Съгласно чл. 9 от ЗЗП търговецът е длъжен да предлага на
потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, като етикетът
задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от
внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и
условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба.
Предоставянето на невярна или подвеждаща информация за произхода на стоката може
да съставлява  нелоялна търговска
практика  (заблуждаваща търговска
практика), която е забранена от закона – чл.68в във връзка с чл. 68г,ал.4  във връзка с чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.2 от
ЗЗП. Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската
практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която
забранява прилагането на търговската практика. Председателят на Комисията за
защита на потребителите може в определен от него кратък срок да задължи
търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна. В
случаите на заблуждаваща  търговска
практика  и когато нелоялната практика
произтича от дейности, свързани с реклама, независимо от имуществената санкция,
председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди
рекламодателят и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ
начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана
реклама. Тези мерки  могат да се налагат  служебно или по повод направено искане от
страна на потребител. Санкцията за  невярна
или подвеждаща информация  относно
произхода на стоките е парична и варира от 1000 лева до 30 000 лева ( чл.210а от
ЗЗП).

Страната на произход на стоката е важна също и за случаите,  в които контролните органи  проверяват безопасността на стоките. Когато
стоката е опасна и ако привеждането на стоката в съответствие с изискванията за
безопасност не е възможно, контролният орган може да разпореди използването на
стоката за други цели, връщането й в
страната на произход или унищожаването й в
определен срок (чл.89, ал.4 от ЗЗП).

Произходът на стоката има значение и за преценката дали стоката е
дефектна , като държавата на произход е едно от обстоятелствата за да се реши
дали стоката отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба ( чл.132, ал.1,
т.1 от ЗЗП).  

Контролът за спазването на ЗЗП
е в компетенциите на Комисията за защита на потребителите и доколкото
произходът на стоките е релевантен за установяване  дали се спазват посочените по-горе разпоредби  от ЗЗП, то длъжностните лица от КЗП имат
право да изискват документи за произход на стоката.