Изменения в Кодекса на труда, въведени във връзка с обявеното извънредно положение
С решение на Народното събрание от 13.03.2020г. поради разрастващата се пандемия от COVID-19 бе обявено извънредно положение до 13.04.2020г., което наложи разработването и приемането на промени в редица закони, за да бъде адаптирана законовата рамка към новите потребности в условия на криза.
В държавен вестник, брой 28 от 24.03.2020г., е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., с който са изменени редица закони, сред които и Кодекса на труда.
Промените в Кодекса на труда (КТ), предвиждат нови възможности за работодателите и работниците при обявено извънредно положение.
1)Работодателят може едностранно да възлага надомна работа и/или работа от разстояние, без да се изменят другите условия на трудовия договор – променя се само мястото на работа. Промяната се извършва със заповед на работодателя, без да е нужно съгласие на работника, като правната уредба се съдържа в новия чл.120б от КТ.
2) Работодателят може преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение ( чл.120в,ал.1 от КТ). Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта (чл.120в,ал.2 от КТ).
При преустановяване на работата по време на извънредно положение, независимо дали по заповед на работодателя или по заповед на държавен орган, работникът /служителят има право на брутното си трудово възнаграждение ( чл.267а от КТ).
Работодателят може да получи от НОИ 60% от осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лицата, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, ако отговаря на критерии, определени с акт на Министерския съвет (§6 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.) . Средствата се превеждат по банков път на съответния работодател в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. Тази компенсация е предвидена за срок не по-дълъг от три месеца. Критериите, които трябва да бъдат изпълнени от работодателите за получаване на тези плащания от НОИ, ще бъдат определени с акт на Министерски съвет. Ако работодателят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата от НОИ, той ги възстановява.
3) Работодателят може да въведе непълно работно време за работници , които работят на пълно работно време, но продължителността на непълното работно време не може да е по-малка от половината от законоустановената (чл.138а,нова ал.2 от КТ). Размерът на трудовото възнаграждение за периода на работа при непълно работно време се намалява пропорционално. Размерите на дължимите обезщетения по раздел III на глава десета от КТ, които съгласно чл. 228, ал. 1 КТ принципно се определят спрямо полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на съответното обезщетение, или спрямо последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, се намаляват.
4)Ползване на платен годишен отпуск по заповед на работодателя, без необходимост от съгласие на работника
Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж ( чл.173а, ал.1 от КТ).
Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на извънредното положение ( чл.7, ал.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение). Възможно е законодателят да е установил това ограничение за едностранно предоставяне на платен годишен отпуск до максимум ½ от размера му за хипотезите, в които липсва заповед за преустановяване на работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.
5)Задължение на работодателя за разрешаване на платен или неплатен отпуск по искане на работника ( чл.173а,ал.2 от КТ)
При обявено извънредно положение, Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск по искане на:
- бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
- майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
- работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
- работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
- работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
- работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ-трудоустроен работник или служител; работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.
6)Извънреден труд при обявено извънредно положение – чл.8 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
Ограниченията за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ.
Полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението полагат извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи ( 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно) след изрично писмено съгласие на държавния служител. Липсата на съгласие не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.