С тълкувателно решение № 1/2014 от 23 декември 2015 г., постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2014 г., Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

 

1. В производството по пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. 

2. Застрахователят може да упражни правото си по чл. 202, ал. 2, изр. 2 от КЗ за прекратяване на застрахователния договор при неплащане пълния размер на разсрочената вноска от застрахователната премия.

3. Договорът за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2, във вр. с чл. 202, ал. 2 от КЗ, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение. 

4. Давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка “Гражданска отговорност” – за заплащане на обезщетение при ексцес, започва да тече от деня на проявяване на вредата. 

5. Недопустимо е в образувано срещу прекия причинител на вредата производство по чл. 45 от ЗЗД да бъде конституиран като евентуален ответник по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК застрахователят на гражданската отговорност на делинквента по застраховка “Гражданска отговорност” по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ. 

6. Нормата на чл. 113 от ГПК е приложима по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ.
7. Налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. 

8. Собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 от КЗ и е легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при управление на собственото му моторно превозно средство от друго лице.
По делото е депозирано особено мнение по отношение на т. 6 от решението на съдиите Дария Проданова, Росица Божилова и Иво Димитров.