на обезпечението по решения за парични вземания съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК
се определя от размера на предявените и уважени за конкретна сума искове по
главните и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, които
се включват в понятието „присъдена сума”. Бел.ред. Това означва,че размерът на гаранцията не включва сумите за разноски и законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК по отношение на
вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда. Бел.ред. Оказва се, че ВКС няма да изпълнява запори върху суми, внесени като гаранции, дори и да бъде връчено запорно съобщение.
на обжалване определението на съда за освобождаване
на внесени като разноски и гаранции суми.Изискуемостта на вземането за
връщането на сумите настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е
приключил исковия процес