С решение от 10.09.2015г.  по дело С-226/2014  Съдът на ЕС постанови, че придвижванията, които работниците без фиксирано или обичайно работно
място, извършват между дома си и първия клиент или от последния за деня
клиент до дома си, представляват работно време.   Съдът обявява, че когато работници, които нямат фиксирано или обичайно място на работа, времето за придвижване, което тези работници ежедневно прекарват от мястото, където живеят, до определените от техния работодател първи клиент и от последния им клиент до дома си, представлява работно време по смисъла на директивата.

Пълен текст на решението на Съда на ЕС по дело С-226/2014