В разпоредбата на
чл.252 от Наказателния кодекс (НК) е предвидена наказателна отговорност за лицата, извършващи по занятие и без съответно
разрешение банкови сделки, за които се изисква такова разрешение по закон.
ал.1 от ЗКИ банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на
влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго
финансиране за своя сметка и на собствен риск. По силата на чл. 13 от ЗКИ за
извършване на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.
подвеждани физически лица,
предоставили собствени парични средства
в заем на трети лица срещу уговорена лихва. Съдебната практика изобилства
от случаи, в които лицата, дали три или повече парични заеми, са осъдени за
извършването на престъпление по чл.252 от НК и им е наложено наказание лишаване
от свобода и конфискация на част от имуществото му.
обикновено отхвърлят възраженията на подсъдимите и техните защитници за
несъставомерност на деянието с
аргументите, че системното заемане на парични средства срещу насрещна
материална облага (уговорени или получени лихви) представлява банково
кредитиране, което е поставено под разрешителен или регистрационен режим.
наказателна отговорност за това, че през 2012г. е дал три заема срещу лихва, без да има банков лиценз/разрешение,
какъвто според прокуратурата е нужен по
закон –престъпление по чл.252,ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване
от свобода (затвор) от три до пет години и конфискация до 1/2 част от
имуществото.
действалото през 2012г. законодателство за даването на парични заеми не се
предвижда издаването на банков лиценз или разрешение. Аргументите ни за това са
следните: Съгласно чл.3, ал.1, т.3 и чл.3а,
ал.1 от ЗКИ предоставянето по занятие на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не
подлежи на лицензиране – т.е режимът не е разрешителен (не е лицензионен). Ако
сделките по занятие по чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ (отпускане на заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства) , се явяват съществена дейност
за лицето, тогава е необходимо то да бъде вписано в публичен регистър на БНБ.
Следователно предвиден е регистрационен режим, а не лицензионен. През 2012г.
действалото към този времеви период законодателство (чл.3, ал.1, т.3; чл.3, ал.2 от
ЗКИ) не е предвиждало лицензионен (разрешителен) режим за отпускане на заеми
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Тогава действалото законодателство е предвиждало лицата,
извършващи такива сделки като основна
дейност, да се вписват в публичен регистър. Освен това на регистрация подлежи
не всеки, който отпуска заеми със собствени средства, а само онези, за които
тази дейност е основна.
Доколкото законът
не е предвиждал разрешителен (лицензионен) режим за отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, то и деянието не съставлява престъпление по чл.252, ал.1
от НК. Един от елементите на престъпния състав, уреден в чл.252, ал.1 от НК,
е законодателството да изисква разрешение
за осъществяването на съответните банкови сделки.
по-убедителни пред съда в тезата ни, че за даването на парични заеми законът не
изисква лиценз (разрешение), отправихме изрично запитване до Българска народна
банка (БНБ) – единствената институция в страната, овластена да издава банкови разрешителни
(лицензи).
БНБ с изх.№77942 от 21.08.2015г. законът не предвижда разрешителен (респ. лицензионен)
режим за даването на заеми под каквато и да е форма, банков лиценз се изисква и
издава само за публично привличане на влогове или други възстановими средства, приемане
на ценности на депозит и/или дейност като депозитарна и/или попечителска институция. За даването на заеми е предвиден
регистрационен режим като финансова институция, но в случаите, когато тази
дейност е основна за търговското дружество.
![]() |
писмо на БНБ с изх.№77942 от 21.08.2015г. |
обсега на приложното поле на особената норма на чл.252, ал.1 от НК и предпоставя оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му от прокуратурата обвинение – виж по аналогия Решение № 75 от 5.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1945/2014 г., III н. о.,
НК.
поемане на това дело на нашия клиент, да допринесе за развитието на съдебната
практика, която към момента категорично отхвърля възраженията на подсъдимите и
техните адвокати за несъставомерност на деянието и обикновено третира като
престъпление по чл.252 от НК даването на парични заеми без лиценз. Горещо се надяваме тезата ни за несъставомерност на деянието поради
липса на изискване в законодателството за издаване на банков лиценз/разрешение
за даване на парични заеми да бъде възприета като прецедент спрямо сега
установената съдебна практика и да доведе до нейната промяна. В този блог ще
продължим да информираме заинтересованите за развитието на случая.